Надежда Радулова е родена през 1975 г. Автор е на стихосбирките „Онемяло име” (1977); „Алби” (2000, ИК „Жанет 45”) – отличена с националната литературна награда „Иван Николов”. Нейни стихотворения са публикувани в множество периодични изданияи антологии, включително в Чехия и Великобритания. Понастоящем Надежда Радулова е докторантка към катедрата по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”.
„Памук, стъкло и електричество” е последното заглавие, на което Надежда Радулова се спря, за да назове най-новата си книга. Ако споменем проектозаглавията – Едисон, отново елетрическото тяло, Даже млякото свети – разбираме, че държим в ръцете си книга-мрежа, или книга-разклонител, през която протичат много и неравни токове, за да захранват в последна сметка едно ярко и любовно електрическо тяло. Тяло, което по думите на георги господинов, пише себе си „едновременно радикално и меко, сменящо с лекота роли и пол, смесващо академизъм и еротизъм”. Тяло с модерна памет, което вярва в изкуствената светлина.