Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. „24 часа труд“ са 90-те – десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие.
Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга.
– Илиян Любомиров
Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения – чета го от дванайсет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е минавало бързо, защото душевните му и словесни провокации винаги са се оказвали намясто. Докато четях „24 часа труд“, се улових, че изпитвам чисто удоволствие и ми липсва желание за саморазправа – стилът тук изразява зрялата лекота на таланта. В сюжета му виждаш себе си.
– Лилия Попова, „Жената днес“
Бърз и откровен преход през Прехода. Нашият, но най-вече неговият. За свободата и за избора да не участваш в играта, въпреки че си поканен на масата, докато тече раздаването.
– Миролюба Бенатова