„Хората зад книгите“ е литературен бюлетин, публикуван от ИК „Жанет 45“ два пъти месечно. Сърцето на всеки брой е автор, илюстратор или преводач, чийто творчески и професионален път е свързан с издателството. В бюлетина ще откриете кратки интервюта и откровени книжни препоръки, както и код за –25% на създадените и предложените от госта книги, валиден 2 седмици.

Освен споменатото, абонатите получават информация за:
⇉ предстоящи събития с книгите на „Жанет 45“;
⇉ настоящи промоции;
⇉ нови заглавия. 

Запишете се сега!

В брой №40, Ден на преводача, предлагаме интервю с преводачката Анелия Петрунова. 

Въпросите зададе Гергана Димитрова

1. Споделяла си, че се придържаш към стриктен работен график. Възможна ли е винаги тази дисциплинираност на преводача, или, като вид творчески труд, и превеждането е подчинимо на „музата“? 

Не знам дали графикът ми е много строг, старая се да работя общо взето в обичайното работно време, за да мога да си планирам деня по-добре – и да свърша повече работа, и да вместя и други занимания. Освен това от опит знам, че е важно да се редуват работа и почивка, а за мен спазването на график е най-добрият начин за това. 

Но не смятам, че преводът е изцяло творчески процес, въпреки че елемент на творчество със сигурност има. Не, за мен преводът е по-скоро занаятчийски тип работа и изисква първо да придобиеш необходимите умения, а след това всеки път, каквото и да превеждаш, да влагаш необходимите време и усилия, както във всяка друга работа. Вдъхновението е добре дошло и наистина в някои случаи присъства по-осезаемо, в други не толкова, но не можем да разчитаме само на него, защото е доста капризно. На Пикасо се приписва известното изказване, че вдъхновението съществува, но то идва с работата. Не мога да не се съглася.

2. Виждаш ли разлики в начина, по който пишат авторите от Севера и Юга, или все по-глобализираният свят претопява различията? Опитваш ли се да
ги съхраниш? 

Добри писатели има навсякъде, не мисля, че може или трябва да се търсят различия на географски или културен принцип. Вярно, че темите, които вълнуват писателите, се определят понякога от местните явления, например от историята на страната им, но в стилистично отношение не мисля, че може да се прокара разделителна линия между Севера и Юга.

3. Разнообразието от книги, над които работиш, е впечатляващо - занимаваш се с трилъри, романи, разкази, комикси, детска литература. Как жанрът на текста обуславя преводаческия ти подход? 

Водещ за мен винаги е бил текстът, той определя подхода. Да, в детска книга се предполага, че можем да си позволим по-малка терминологична точност, за да звучи по-добре, но има и различни детски книги. Например в книга на научна тематика, която обаче е предназначена за деца, не би трябвало да спестяваме терминологията. Все пак целта на такава книга е да бъде образователна, а това предполага и научаване на нови думи и понятия.

4. На прага на Нощта на литературата си припомняме една предходна Нощ, в която книга в твой превод бе четена едновременно в няколко града в България. Какво изпитваш, когато слушаш преводите си в чужд прочит?

Сигурно ще ми се стори странно, както когато чувам собствения си глас на запис – никога не ми звучи добре, винаги ми се струва чужд. Подозирам, че не само аз, но и други преводачи автоматично ще търсим грешки или недоизгладени места в текста, а те изпъкват много по-лесно в подобна ситуация, отколкото когато сам си четеш преведения от теб текст. Така че вероятно ще бъда и на тръни, докато слушам. Но наистина е ласкателно за мен, че точно книга на Туве Янсон („Малките тролове и голямото наводнение“ от изд. „Дамян Яков“, бел. ред.) е била избрана в няколко града. Разбира се, че ми беше приятно да го науча.

5. Днес светът празнува преводачите. Ако можеше да пожелаеш само едно нещо на себе си и своите колеги, какво би било то? 

Удовлетворение от работата.

Списък за четене (книжни препоръки):

1. „Американа“ от Чимаманда Нгози Адичи (преводач: Бистра Андреева)

Харесвам всички книги на тази авторка, защото темата за Африка живо ме вълнува. В „Американа“ ми харесва гледната точка на африканката към американската култура и сблъсъкът на двата светогледа. 

2. „Потъналите и спасените“ от Примо Леви (преводач: Нева Мичева)

Темата за Холокоста е изключително важна, а книгата на Примо Леви ни дава личен поглед към живота в концентрационния лагер „Аушвиц“.

3. „Човекът, който обичаше кучетата“ от Леонардо Падура (преводач: Венцеслав Николов)

Отново много важна от историческа гледна точка книга. Харесвам и криминалната поредица на Падура за Марио Конде, защото тя ни позволява да надникнем в кубинското ежедневие, а Куба е още една интересна за мен тема. Смятам, че „Човекът, който обичаше кучетата“ ще допадне и на любителите на исторически романи.

4. „Поздрави от синята палатка“ от Петя Кокудева

По-различен поглед към пътуването, с много необичайни акценти от различни държави.

5. „Говори с Нева“ от Нева Мичева

Прекрасни, прелюбопитни разсъждения на Нева Мичева на най-различни теми, близки на повечето от нас.

Абонирайте се оттук, за да получавате всеки нов брой в пощенската си кутия!