Новата стихосбирка на Петър Чухов продължава посоката от предишната книга на автора – „Сбогуване с нарцисизма” - поезия от Петър Чухов – и събира както съвсем кратки, така и по-дълги текстове. Отново доминира атмосферата на несбъднатост, болезнено очакване, съмнение и скептицизъм, но това, което прави впечатление, е, че основното болкоуспокояващо лекарство, характерно за досегашната поезия на Чухов – иронията – тук е в по-малки дози. Като че ли поетът най-после е добил смелостта да се срещне лице в лице с вездесъщността на загубата, липсата и неосъществеността, да се опита да ги преживее, вместо да ги приспива и отбягва. Резултатът е една болезнена книга, която не спестява нищо както на автора, така и на читателите си, но след нея остава усещането за пречистеност и странен оптимизъм.
