Жанет 45 представя
Ники Павлов (Германия)
и романа й
БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕКАР
Превод от немски Жанина Драгостинова
Оформление Христо Гочев
и романа й
БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕКАР
Превод от немски Жанина Драгостинова
Оформление Христо Гочев
Пловдив: 6 ноември 2019 (сряда), 19 ч.
Vintage house, ул. Гладстон 15
(в Дом на културата „Борис Христов”, ет. 1)
София: 7 ноември 2019 (четвъртък), 18:30
Галерия Credo Bonum, ул. Славянска 2
Галерия Credo Bonum, ул. Славянска 2
Монтана: 8 ноември 2019 (петък), 13:30
Градска галерия „Кирил Петров” по покана на Езикова гимназия „Петър Богдан”
В момента живее със съпруга си и трите им деца в Берлин, където работи като автор, журналист и предприемач. Занимава се още и с разпространение на етерични масла.
Автор е и на романа „Жената в кибритената кутийка“ (2007) и новелата „По-късно животът ще е хубав“ (2010).
“Българският лекар” е първият й роман, преведен на български език.
Отзиви:
Бащата на Ники – доктор Павлов (в романа доктор Николов) става психиатър, работи първо в ГДР, където се ражда самата тя, после в Западна Германия. Романът е както родова история, така и движение из празните полета на една ненаписана сравнителна история на европейската психиатрия. В този смисъл той по нов начин подрежда представите ни за света, в който сме отрасли, с неговите идеи за здраве, тяло и дух. Именно днес, в травмираното ни настояще, романът може да се чете както през важните си психиатрични отклонения и описания, така и като роман за възможността да има оздравяване, независимо от травмата и въпреки невъзможния триумф.
— Диана Иванова, вестник Култура
Роман за нашето столетие.
— Петър Клаус, Културрадио, Берлин-Бранденбург
Нейната тема е бягството… Ники Павлов пресъздава в книгата си България от 60-те години, живота в ГДР и ситуацията в психиатричните клиники там, също както и атмосферата в Западна Германия през 70-те. Прави го така добре и така прецизно, че петстотинте страници не доскучават и не омръзват.
— Доротее Нолте, Дер Тагесшпигел
Всички ние имаме родители. Те също имат своите родители – и всички те ни завещават една раница, с която да вървим през живота. В най-добрия случай можем да спрем и да погледнем какво има вътре.
— Ники Павлов