Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2020 г. получи Надежда Радулова за стихосбирката ѝ „Малкият свят, големият свят”, издадена от „Жанет 45“. Победителката получи плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен с парична премия в размер на пет хиляди лева. 

Церемонията по връчването на престижната поетична награда се състоя на 17 декември от 19.00 ч. онлайн, заради противоепидемичните мерки, наложени у нас.
Съпътстваща награда журито присъди на книгата на Златозар Петров „Машини“ (изд. „Жанет 45“).

В конкурса тази година участваха 47 книги от 23 издателства.

В онлайн церемонията се включиха почти всички номинирани автори, които прочетоха свои стихотворения. Журито аргументира избора си, като представи номинираните книги с по няколко изречения. Беше прочетено и кратко слово за поета Иван Николов от Стефан Цанев.

Събитието бе излъчено на фейсбук страница на Издателство „Жанет 45“ и може да бъде гледана в youtube канала на Жанет 45 тук https://www.youtube.com/watch?v=lzrU5hANBig 

Жури в състав: Йордан Велчев, поет и писател, Иван Ланджев, поет и Здравко Дечев – преподавател, номинира следните поетични книги (подредени по азбучен ред на авторите).

Думи за номинираните книги: 

Александър Байтошев – „Свещената гора“, изд. Жанет 45
От безпощадната хватка на болката думите в този лирически свят са не просто белези. Те са раните, с които надрастваме отсъствията, разделите, изгубванията си. И знаем, че само посветените в болката ще открият път, въпреки мрака.

 
Владимир Левчев – „Писмо в небето“, изд. Жанет 45
Заради фината чувствителност и искрящия интелект в тази поезия. Симбиозата между двете е рядко явление. „Писмо в небето“ е любовно писмо, адресирано до Езика.
 
Димана Йорданова – „Писма до Ния, която не родих“, изд. Жанет 45
Заради притегателната уязвимост на тези текстове и откритието, че в поезията инстинктът за самосъхранение пречи.
 
Златозар Петров – „Машини“, изд. Жанет 45
Концептуална книга; респектиращ текст с майсторската игра с езика, с усета за ритъм и време, с изкачванията и слизанията в превъплащенията между разум и емоция, „хора и предмети“; висока поезия с изграден собствен стил, която се родее с най-добрите постижения на съвременната българска поезия от последните години.
 
Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, изд. Ерго
Фина и утаена поезия, в която личният избор на изгнаничество събира в упор своите изпълнени с безпощадна острота, но и с чиста нежност в болката откровения, съюзявайки ги в отстояния си диалог със съкровената памет на поетичните братства.
 
Надежда Радулова – „Малкият свят, големият свят“, изд. Жанет 45
Написана със свободен и спокоен език умна книга. Поезия на „дългата памет“. Впечатляващ текст, в чиито послания мащабите и перспективите непрекъснато се менят, взаимопрониквайки се – между възприеманата за реалност илюзорност на усилието да съединиш в цялост нещата от света през времена и пространства и неизбежно идещото подир това смирение от неминуемостта на разпада, и обратно.
 
Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, изд. Арс
Заради смелостта на това начало. Дебют, който не се страхува от тъмното, защото осветява пътя си с искреност.
 
Радослав Чичев – „Светкавици“, Издателство за поезия ДА
Заради болезнено точната и детайлна картография на изконната човешка територия, която наричаме „Загуба“.
 
Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, изд. Жанет 45
Това не е книга, в която биографичното някак обичайно намира своите лирически отражения, а е спасение за разломената ни памет, за (не)похабената ни взаимност, за изгубената ни автентичност.
 
Роберт Леви – „Anemoia“, изд. Лексикон
Заради задъхания танц на свободата в тези стихове. Роберт Леви е може би последният истински пазител на номадското начало в съвременната ни поезия.