Русанка Ляпова

Русанка Ляпова (1966, Бургас) завършва английска гимназия в родния си град, но записва сърбохърватска филология в СУ Св. Климент Охридски, защото се влюбва в поезията на Васко Попа. Работи с южнославянски езици. Сред 50-те книги от съвременни автори от бивша Югославия, които е превела, има произведения на Давид Албахари, Йовица Ачин, Светислав Басара, Едо Попович, Фарук Шехич, Татяна Громача, Дубравка Угрешич...

Съюзът на преводачите в България я е награждавал за преводите на: Пейзаж, рисуван с чай (2010) на Милорад Павич, сборника на Миленко Йергович Мама Леоне (2014) и романа Домашни духчета (2018) на Дубравка Угрешич.

В интервю за сп. НЕЯ Русанка казва: „За мен преводът е вид любов. Това е първият импулс – превеждаш, защото ти харесва. И докато го правиш, изпитваш физическо усещане за текста, той ти се подчинява... Макар че чувството не е толкова на власт, колкото на взаимодействие и съизмерване. Не ставаш нито манипулатор на текста, нито слуга, а негов равен...“.

Сараевско Марлборо е първата ѝ преведена книга, към която тя се връща с радост и вълнение 17 години по-късно, за да я представи в обновен вид на читателите.

Чест гост е на Белградските преводачески срещи, където участва с различни доклади, а през 2016-2019 г. е била член на Международното жури за литературната награда „П.П.Негош“.

Обича морето, джаза и споделянето на време и емоции с приятели. 
Член е на Съюза на преводачите и на Клуба на театралните преводачи.