Венцеслав Николов

Венцеслав Николов (1941) е завършил Испанска филология в СУ „Кл. Охридски“ с първия випуск български испанисти. Бил е университетски преподавател в България, Куба и Испания, журналист в Мексико, дългогодишен редактор, преводач и говорител в Предаванията на испански език на Българското национално радио. През 1985 г. излиза книгата му „Сто испанци за българското минало“, в която представя многобройни преведени и коментирани от него, в повечето случаи неизвестни дотогава, податки за миналото на българския народ, написани от испански автори през вековете. Автор е (и преводач на испански) на текста на двуезичната книга албум „Българи и испанци“ (2005), на редица статии за българско-испанските връзки, както и на два речника. Превел е на български над 10 романа от испански и латиноамерикански автори, сред тях „Генералът в своя лабиринт“ от Габриел Гарсия Маркес (награда за превод на СПБ), „Къщата на духовете“ и „Ева Луна“ от Исабел Алиенде, „Отсрочката“ от Марио Бенедети, „Червена зора“ от Пио Бароха, „Спомени на един испански дипломат“ от Луис Тобио, а от български на испански – „Сбогом, Шанхай“ и „Далеч от Толедо“ на Анжел Вагенщайн.

Носител е на награда на Съюза на българските преводачи за цялостното си творчество като преводач на художествена литература. През 1998 г. е удостоен с високия испански Орден за граждански заслуги, присъден му от крал Хуан Карлос I за приноса му за укрепване на културните връзки между народите на България и Испания.