"Мария Донева пише едни от най-лъчезарните стихове, които съм чел. Драмата, болката и трагедията са ми безкрайно омръзнали и май вече ставам зъл и проклет, когато някой се опита да ми ги натрапи. Когато чета стиховете на Мария Донева, ми е леко, хубаво и усмихнато. Радвам й се как реди думичките и ми се иска, ако не да има много повече хора като нея, то поне повече да се почувстват като мен."
Пейо Попов, личен блог
Коментар на Marc:
Таз’ Мария е от тия,
дето дават вкус и цвят
на невярващ във магии,
оглупял от грижи свят.
Като таз’ Мария няма -
тънки стихове плете
със перото на голямо,
непораснало дете.
Таз’ Мария сърцевед е,
без да е кардиолог.
Уж е нежна като цвете,
а е силна като Бог.
:-)
И малко от новата книга на самата Мария:
15 август
Вярването на жените
е приложно и домашно.
Те опитомяват дните
и така не им е страшно.
Вярват, че ако ги няма,
към децата им наднича
друга майка, по-голяма,
и ги пази и обича.
Богатство
Една снимка в портмонето.
Мария Донева е родена на 3 септември 1974 г. в Стара Загора. Завършила е Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“.
Носител е на награди от поетичните конкурси „Веселин Ханчев“, „Магията Любов“ – Казанлък, „SMS-поезия“, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия – гр. Ямбол (2006), „В полите на Витоша“ (2007).
Има втора награда от конкурса за кратък разказ „Рашко Сугарев“ (2008).
Пиеси по нейни текстове се играят в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора.
Автор е на стихосбирките „Сбогом на читателя“ (1996, 2003), „Празнината меѓу нас“ (Охрид, 2005), „Има страшно“ (2005, 2007, 2008) и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство“ (2008).
Редактор в Електронно списание LiterNet, сценарист и режисьор към
Арт-терапията в Държавна психиатрична болница в гр. Раднево.
Живее в Стара Загора.