"Роман-дневник, който разказва за порастването на Ниеве (Снeжанка) в Куба, шумно място, където не се допуска хората да бъдат сами, но изолирано географски и политически. Детството и младостта са наситени с преживявания, които Ниеве невинаги разбира. Дневникът ги пази, за да не ги забрави и някой ден да ги разбере. Политиката е важна част от записките – през отношенията между хората, поезията, картините, радиопредаванията, песните и романите до напускащите творци. "Всички си тръгват", но разделите са част от порастването."
Откъс от ревю на Джема Барух, публикувано в "Капитал Лайт"
Уенди Гера е родена в Хавана, Куба, през декември 1970. Вече е утвърден поет, когато на 17-годишна възраст спечелва Наградата за поезия на Хаванския университет (1987).
Първият й роман “Всички си тръгват” (все още неиздаден в Куба) спечелва Награда Bruguera за роман през 2006. Текстът й съдържа спонтанността, характерна за поезията и изпълнителските изкуства, но е представен под формата на личен дневник, в който тя говори открито за Куба отвътре. Романът е преведен на повечето европейски езици.
Уенди Гера завършва режисура за киното, театъра и радиото във Факултета по масова комуникация на Висшия инстутут по изкуствата, Хавана.
Включена е в многобройни антологии на кубинската литература издадени в Куба и зад граница.
Изнася лекции за кубинската литература в университети и институции в Мексико, Аржентина и САЩ.
Публикува свои текстове в различни списания: Encuentro, La Gaceta de Cuba, Nexos, както и в специализирани издания за пластични изкуства.
Участва в уъркшопи за писане на сценарии към Училището по кино на Трите свята в Сан Антонио де лос Баньос, Куба, включително “Как се разказва разказ” с писателя Габриел Гарсия Маркес.
Работи като режисьор на различни телевизионни програми по Кубинската телевизия.
Получава писателски и изследователски грантове от институции в САЩ и Франция.
Представяме ви кратко интервю с Уенди Гера на Констанса Харамийо от списание Críticas.
Какви са амбициите ви като писател?
Целя да се потопя дълбоко в духа на литературата като пърформънс, макар че през годините пърформънса се свързваше единствено с визуалните изкуства. Бих искала да съотнеса този жест към литературата, но без да накърнявам творбата си, като го идеализирам, но едновременно с това се излагам на показ.
Какво според вас е добър текст?
Добър текст е всяко добре описано състояние, където чувството само се излива, без да се разкриват техниките, които са ни довели до тази емоция.
Как започнахте да пишете?
С един дневник, който започнах да водя като бях осемгодишна. Майка ми ме бе помолила да опиша какво чувствам и какво се случва около мен.
Кой е изиграл важна роля за превръщането ви в писател?
Майка ми, кубинската поетеса Албис Торес. Кубинските песни. Френската, английската и североамериканската литература. Гарсия Маркес. Самият живот. Кубинците, които крачат до мен. Поезията, сътворена на този остров.
Как написахте “Всички си тръгват”?
Ще ви кажа само, че всички си бяха тръгнали, а аз останах. Ропдителите ми бяха починали, а аз трябваше да пресъздам своите любови, новите си приятели, целия си живот.
За колко време написахте романа?
За малко повече от година.
Спомняте ли си първия ден, когатоседнахте да го пишете?
Братовчедка ми Олга, която също напусна през деветдесетте, се бе върнала от Рим, за да ми помогне да пренаредя библиотеката на майка ми, нейната леля. Тогава открихме детските й дневници. Желанието да пиша се отключи у мен когато ги разтворих.
Къде го написахте?
В кабинета си в Мирамар, между Връх Барето и морето, опитвайки се да прикрия мощната светлина, която караше сълзите ми да блестят като неонови светлини.
Срещнахте ли някакви препятствия с тази книга? Издадена ли е в Куба? Къде я издадоха най-напред?
Не е издадена в Куба. Всяка книга среща своите препятствия, но тази имаше привилигерована съдба от самото си раждане. Първо я издадоха в Испания, Италия беше втора.
Какво може да предложи Куба като сцена и източник на сюжети за един творец?
Живот, промени, сила и материя, жизнени сокове и, както казва Бени Море: болка и опрощение.
Кажете ни как се пише роман под формата на дневник.
Не го коментирам, пиша го всеки ден, дори и в момента, докато ви отговарям. Това е своеобразно психологическо упражнение, един знак за вяра.
Имате ли бъдещи планове, за които искате да ни разкажете?
Не мога да разделя бъдещето си от това, което пиша, защото съм автор на дневници, така че това е нещото, което ми предстои. Някой или нещо очаква да бъде описан от моята ръка.