САМОТА
Откакто платовете за чадъри
се кроят
и режат за един човек,
вали самота
наместо дъжд
и натежава тъгата
по градските улици
през нощта
от самотата
на въртящото се зрънце нахут
вътре в свирката
на нощния пазач
...и си мисля, как бих се радвал,
ако в гроба ми
пропълзи змия
и се настани за зимен сън
сред костите
на гръдния ми кош