Мила моя!
Заспаха ли децата с твоите приказки за принцеси
и принцове, за зли магьосници и добри джуджета?
Заспаха ли? Защото приказките са като свеж
планински ветрец, който отвява от детските души
умората от дневните игри, и ги учат, докато спят,
на сложните истини за живота, който ги чака.
Заспаха ли децата?
Тогава, мое възрастно момиче, нека погаля
посивелите ти коси, сложи ръка в моята и аз ще
ти разкажа приказка за пораснали деца, с нея да
заспиш и ти. Тя няма да е за замъци през девет
земи в десета, нито за принцове или джуджета.
Чуй я и лесно ще я разгадаеш, защото се е случила
неведнъж – може би с теб и мен, с наши познати или
непознати. Но се е случила и оставила спомен между
страниците на една музикална партитура.
Моята приказка може да ти се стори малко
тъжна и странна, защото често животът е такъв.