Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева.
Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна.
Забележка: Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни.
"Четири приказки, които изобщо не са предназначени за деца... Писателката минава по свой собствен път през странстващи приказни сюжети или съставя нови, но не ни предлага нито красота, нито утешение, камо ли изход. А направо ни шамаросва. При това, цели четири пъти. И ни се иска още. Читателят трябва да внимава за всяка дума в стремглавия й слог, но колкото и бдителен да е, безпокойството от неяснотата, от отвъдната логика на събитията остава. Остава и категоричността на финалите, при които се сблъскваме фронтално с нищото. Безмилостна работа – и в „Приказка за кучето, което винаги казвало истината” (в съавторство с поета Димитрис Аллос), и в „Приказка за царицата във високата кула”, и в „Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си”, и в „Пръстен с камък от лед”... Тук има скрито винаги лице на владетел, там - сянка, изпъдена от тялото, или красив малък ковач – тази кратка черна книга, в плашещия дизайн на Яна Левиева, просто плаче да бъде прочетена от юнгианските аналитици заради везбата от символи, в която Букова е майстор. Символите ровичкат във вътрешностите ни. На финала кралицата ще каже: Нещо се случи, без да се е случило. Нещо разбрах, без да разбирам. Какво е това? Подарък?, ще я попита ковачът. И, наистина, подарък е да слушаме как Яна Букова разговаря безстрашно с най-страшните си сенки. И заедно бягат."
Книгата е включена в престижния каталог White Ravens 2017, съставян от Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен.
Марин Бодаков за книгата, във в. Култура
Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства.
Авторка е на стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006). Нейна проза и поезия са публикувани на дванадесет езика (последно в сборника “Best European Fiction 2017”, Dalkey Archive Press, USA).
Превела е на български над десет книги съвременна гръцка поезия, всичко запазено от Сафо и Катул и “Питийски оди” на Пиндар.
Издателство Жанет 45 публикува през 2014 г. романа й “Пътуване по посока на сянката” (първо издание Стигмати, 2009 г.) и през 2016 г. – сборника “4 приказки без връщане”.
Интервю на Митко Новков с Яна Букова, Портал Култура.
"Езикът на мейнстрийма е винаги бивш език" (интервю за Marginalia)