Монографията „Художественото произведение като автопоетическа система“ събира интерпретации на емблематични явления в съвременното изкуство: Флуксус (Джон Кейдж, Нам Джун Пайк, Волф Фостел, Дитер Рот); акционно изкуство (Йозеф Бойс); московски концептуализъм (Андрей Монастирски, Лев Рубинщейн, Иля Кабаков, Дмитрий Пригов); съвременна живопис (Мартин Кипенбергер); видеоарт (Бил Виола). Отделните студии са обвързани с един водещ концепт: как произведението на визуалните изкуства се „самосъздава“ в рамките на собствената си затворена оперативна система. В режим на автопоезис произведението получава своята смислова завършеност при осъществяване на „обратна връзка“ – процес, който на свой ред разполага виртуално налични възприемателски образи в границите на системата.
