онази сантименталност, с която добутваш есента
до ръба на басейна;
жестът, с който покриваш голите ключици;
изобщо удобството, с което нареждаш композицията
между сезоните
раздробяваш есента на малките ѝ есени:
в правия ъгъл на три следобед,
в горния ляв на басейна
навалицата от листа и жълто натежава
тежестта
накланя композицията ушите пищят
от липсата на равновесие балансът губи опора
сезонът се сменя
Авторката е лауреат на ХХХІV Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2017 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.