Лизе Спит е родена през 1988 г. във Вирсел, малко фламандско селце с всичко на всичко три улици. В семейната къща тя дели една стая със сестричката си Тилде. А какво прави една голяма сестра, когато лампите угаснат вечер? Измисля истории, понякога смешни, друг път откровено странни.
Спит твърди, че винаги е искала да бъде писателка. На единадесет години започва да си води дневник, в който си отбелязва най-вече какво се яде у дома им и колко обича просто да пише. През следващите години амбициите ѝ добиват по-сериозен характер. На тринадесет създава кратък роман. За какво разказва в него момичето с миловидна външност, което най харесва мрачните приказки на братя Грим, онези с отрязани глави в тях? За педофила убиец Марк Дютру и отвличането на деца.
Десетилетие и половина по-късно Спит завършва Брюкселския университет за медии и театър с магистърска степен по кино сценарий. През 2013 г. получава първото си голямо признание – наградата на журито в младежкия писателски конкурс Write Now!, но и отличието на читателите. Оттогава публикува кратки разкази и поезия.
През януари 2016 г. на бял свят излиза първата ѝ голяма творба – „Топи се“. Дебютът ѝ съвпада със старта на издателство Das Mag, под чието лого излиза романът. Неочакваната поява е последвана от небивал успех: книгата получава „Бронзов бухал“ за най-добър дебют, а правата за филмирането ѝ са закупени от белгийска продуцентска къща. През 2018 г. книгата е удостоена и с друга литературна награда – тази на Дружеството за нидерландска литература. Сред нейните носители са най-големите имена на съвременната нидерландскоезична проза.
* * *
Преводачката на "Топи се" Мария Енчева е родена през 1982 година в Пловдив. Следва немска филология в Софийския университет. По това време се запознава и с нидерландския, който започва да изучава като втори език. Днес тя работи като преводач на свободна практика, като превежда предимно от нидерландски. В неин превод на български са излезли книги на Рей Клуун, Йеспер Юл, Херман Кох, Хюс Кайер, Кони Палмен, Арнон Грюнберг, Петер Бювалда, Ане Провост и др. Носител е на Наградата на Съюза на преводачите (2017) за превода си на „Одеса Стар“ от Херман Кох
"Топи се" е издадена с подкрепата на Фондацията за фламандска литература.
* * *
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка – кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата.
В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога – ако се наложеше – и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар.
Паркирах колата пред месарницата. Слязох, отворих вратата на пасажерското място, за да извадя кофата. Портата на страничния вход на месарницата беше затворена. Първо прехвърлих кофата през оградата, а после се промуших под летвите.
Задната врата на къщата, която водеше и към магазина, беше заключена, но прозорецът под навеса стоеше отворен. Ако бях крадец, щях да се стресна от лекотата, с която можеш да проникнеш в този дом. Аз обаче не се стреснах, не идвах да крада, напротив.
Навред имаше тарелки за еднократна употреба, отрупани с месо под фолио. Море от алуминий, проблясващо под ярката светлина. Върху всеки поднос бяха записани данните на клиента, телефонният му номер.
Хората никога не пристигаха само за да си приберат тарелката, идваха и за някоя и друга клюка, за сочна коледна история, пред която собствените им терзания да избледнеят. След моята намеса утре можеше и да липсва вкусно месо, но пък истории щеше да има в излишък.