hide

30.00 лв.
27.00 лв.
 

Бежанци, второ издание

Редактор
Екатерина Йосифова
Оформление
Корица
Мека корица
Корична цена
30.00 лв.
Брой страници
704
Издадена на
08.2020
ISBN
978 619 186 5901

„Бежанци" е не просто страхотен исторически роман, пропит с болка и драматизъм. Той е едно любовно писмо към миналото, към времената на простия начин на живот, към очарованието на селския бит, към народната сплотеност, към колективното посрещане на радости и скърби. Изключително рядко бижу, достойно и за най-взискателните читатели.
Мартин Янков

„Бежанци" не е светла творба, но пък е творба, която носи просветление. Защото, освен че е глас на автентичната съпричастност към обикновения човек страдалец, книгата твърдо вярва, че е във волята и силата му да опази достойнството си, да удържи в себе си ясна и ярка границата между доброто и злото, да не се пречупи.
— Проф. д.ф.н. Инна Пелева 

Весела Ляхова ни отвежда по малките улички на историята, избягвани от повечето автори. А там е човешкото страдание – неподправено, истинско, без излишен патос, без одеждите на героизма. Силен класически роман, който е написан от български автор, без българската гледна точка да е превърната в яростен фокус на повествованието. Наднационален и човешки.
Отзив в Goodreads

Романът описва трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български.
Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. Първо – за да се подхрани доста ерозиралото ни чувство за национална консолидация. И второ – за да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Весела Ляхова 

Весела Ляхова е родена през 1961 г. в гр. Пазарджик.
„Бежанци“ (2013) е първият ѝ роман. Номиниран е за награда „Хеликон“ (2014) и наградата „Роман на годината“ (2014) на Национален дарителски фонд „13 века България“. Отличен е с награда „Христо Г. Данов“ (2014) и наградата за художествена литература на Портал „Култура“ (2014). Романът представи България на Европейския фестивал за дебютен роман в Будапеща през 2014 г.  

ПРЕДИСЛОВИЕ
Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност – ако все още съществува такава – да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.

20.06.2012 г.

Авторката