Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова.
Докато пътува към родното място на баба си, Касабова стига до един кръстопът на историята: две езера, разположени в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. Тук минава древния римски път Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някогашен търговски и духовен център на южните Балкани, този езерен район и днес е едно от най многообразните кътчета на Евразийския континент. Със своите усамотени църкви, променливи течения и огромни поселения от прелетни птици, езерата сякаш обитават своя собствена епоха.
Като изследва по вода и земя историите на поети, рибари и пазачи, на управници и хора, отхвърлени от цивилизацията, наследници на война и изгнаничество, Касабова разголва човешките съдби, оформени от живота край езерата. Потегляйки с намерението да проучи родовото си наследство, тя стига до дълбинни наблюдения за начина, по който географията и политиката оставят своя отпечатък върху семейства и народи – и до универсални въпроси за човешкото страдание и способността ни да приемаме промяната.
Отзиви:
Капка Касабова се завръща с нова съкровищница, пълна с необикновени житейски съдби и разкази за оцеляване. Под нейния взор човешкото блести във всички свои аспекти.
Филип Марсдън
…Завладяващо. Охридското езеро е дълбоко и изпълнено с отражения. Такава е и прекрасната книга на Касабова, преплитането на лични спомени, културна история и география, което тя прави с несравнима яркост, благородно състрадание и своеобразна иронична острота.
Саймън Шама, Financial Times Summer Books of 2020: critic’s picks
Към езерото е населена със запомнящи се герои. Тези земи пазят преживяното от безброй хора, истории за големи страдания и трудности, за жестокост и смях. Ако се струват невероятни на някого, то е защото са прекалено истински, а не защото са твърде измислени.
The New Statesman
Касабова е поет и това се вижда в нейната чувствена връзка със света наоколо. Повествованието й тече така изкусно, че не осъзнаваш напълно обхвата на неговата амбициозност до самия край. Можеш да разгърнеш книгата на която и да е страница и мигновено ще те завладее красотата на нейната проза.
Open Democracy
Касабова прави лични и съкровени величествените абстракции от балканската история... Тя уж ви води Към езерото, а всъщност прониква много, много по-дълбоко в земетръсната душа на Балканите.
The Times
Целта на Към езерото е помирение, търсене на духовна цялост. „Нашата трагедия – пише тя в края на книгата – е разпокъсването.“ Романът Към езерото е търпелив, плавен и неумолим като подземните реки, които свързват двете езера. И успява да помири по един вълнуващ начин това, което двете езера-близнаци олицетворяват според Касабова: несъзнаваното и съзнаваното; мрака на историята и сиянието на живота и любовта.
The Guardian
Книга, която не ти дава покой … Благодарение на майсторството на Касабова романът обаче ни най-малко не е тежък или потискащ, той е наслада, изящно написан и изпълнен със състрадание... Чудесен.
The Sunday Times
Поетическото призвание на Касабова се вижда в кратките фрази, наситени със смисъл, и в склонността й да усеща тежестта на всички символи. Към езерото е изящно написан, сплотяващ повик да се приеме идеята, че общото между хората на Балканите – а всъщност и между всички хора по света – е повече от това, което ги разделя.
The Financial Times
Прозата на Касабова е очароваща и предизвикваща, поетична и рязка едновременно. Като разказва историята на предците си през историята на земята, която ги е формирала, тя превръща конкретното в универсално и приканва читателя да размишлява върху значението на паметта, идентичността и мястото в по-широкия контекст на човешкото съществуване.
Irish Times
Постига идеалното равновесие, разкривайки как колелото на историята смазва огромния човешки потенциал, но невинаги успява да го унищожи.
Миша Глени, The Times Literary Supplement
В тези човешки истории е показан с пълна сила случайният и безмилостен антагонизъм на национално-държавните граници. Тази прекрасна книга е урок за фанатичните националисти, които обсебиха националния разказ [във Великобритания] и доведоха до резултата от референдума през 2016 г. Достатъчна е една глобална пандемия, за да се види безполезността на изкуствените граници.
Чарли Конъли, The New European
Просвещаваща, изненадваща и елегична... много фино написана книга. В духа на Зебалд, осеяна с поезия и откъси от романи от региона. Винаги харесвам книги, след които сякаш душата ми става по-голяма, а Касабова със сигурност постига това.
Стюарт Кели, Scotland on Sunday