От смъртта на Слободан Милошевич с целия последвал кич на траура, през палачинката на Радован Караджич като местна атракция, до украинското Серенгети на границата с Крим, странния случай с беларуските трактори и арестуването на самия автор[…] Димитър Кенаров е преминал всеки километър от тези истории и е изпитал през собствената си кожа всяка дума. Публикувани в едни от най-престижните англоезични списания, тези текстове сега са важен пробив тук в полето на литературната журналистика. Книга, която показва как се събира лично и политическо в пресечната точка на човека от периферията – човека от влака, от мините, от войните, бивши и настоящи. Силна и абсолютно навременна книга.
Георги Господинов
В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези „периферии“ се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката.
Капка Касабова
Откъс от книгата тук