„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?“
А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?
Героите в тези разкази познават самотата, но не се боят от проявленията на обичта.
Сборникът „И винаги любовта“ съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Или да дадат обичта си на родител, когато се нуждае от сили.
Защото любовта е дар, скрита възможност да променяме света – всеки ден с малко. Но завинаги.
*
„И винаги любовта“, новата книга на Ина Иванова, се е сгушила във всички предишни.
Преструва се на проза, но си е чиста поезия. В нея се усеща вкуса на повечето съставки, характерни за писането на Ина изобщо: безупречен усет за композиция, деликатна, ненатраплива случка, около която се заплита цялата история, герои, които заживяват в реалността на собствения ни живот, финали, които казват достатъчно, но и оставят достатъчно на въображението. И под всичко това, в дълбокия разказвачески казан, остава да къкри нещо, чийто вкус небцето трудно може да определи, но което те кара да искаш още, да поглъщаш жадно страница след страница. Може би се дължи на онази съзерцателна наблюдателност, която заразява със спокойствие и желание да се отдадеш изцяло на текста. Или на премереното, добре овладяно чувство, с което разгръща сюжета – без кресливи обрати, без показни трикове за привличане на вниманието. Но пък с изрядно свършена проучвателна работа – все едно дали героите разгадават знаците на пустинята, работят „суха игла“, свирят Il Giorni или катерят Синаница. Историите в този сборник следват фините нишки на свързаност помежду ни, разгръщат живота като платно, което сами запълваме със смисъл. И разбира се – винаги – разказват любовта. Но любовта в нейния вселенски смисъл – като обич и нежност, като модус вивенди. Любовта като връхчето на иглата, върху която се крепи света (ни).
Невена Дишлиева-Кръстева
Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.
Прочетете откъс от книгата тук