Константин Илиев

Константин Илиев е български драматург, белетрист, преводач. Роден на 16.10.1937 в с. Горно Павликене, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър Н. Вапцаров и Драматичния театър София . От 1995 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов".
Пиеси: "Мъка по цветовете" (1961), "През октомври без теб" (1968), "Цар Шушумига" (1968, за куклен театър), "Музика от Шатровец" (1971), "Прозорецът" (1977), "Босилек за Драгинко" (1978), "Великденско вино" (1979), "Нирвана" (1982), "Одисей пътува за Итака" (1984), "Червено вино за сбогом" (1989), "Куцулан или Вълча Богородица" (1994), "Франческа" (1999), "Бетховен 21" (2006).

Проза: "Френско магаре" (1988) – роман, "Поражението. Хроника от краткото столетие" (2003) – автобиографична книга, "Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика" (2005).

Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия.

Носител на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда 1996 за цялостно творчество, награда Хеликон 2003 за нова българска художествена проза, на националната литературна награда Елиас Канети 2005.