Пламен Антов

Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии, публикувани в списанията „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Литературна мисъл“, „Език и литература“, „Философия“, „Демократически преглед“, както и във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“ и др.
Автор е на книгите: „Разпадащото се момче“ (след спечелване на конкурс; първа награда за дебютна поезия на ИК „Пан“, 1993); „Неандерталецът“ — поезия, 1995; „Бягството на заека“ — белетристика, 1996; „Венеция“ — поезия, 1997; „Сантиментална география“ — поезия, 2000; „Америките ни“ — поезия, 2002, „Лисабон или Краят на поезията“ — поезия, 2007.

ПЛАМЕН АНТОВ е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на голямо количество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009) и „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм.