Зоя Василева

Зоя Василева (1955-2021) родена в София, завършила е детска педагогика, а след това българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работила е като учителка в детска градина, преподавала е български език и литература в ЕСПУ, била е специалист в Районния съвет за култура - Люлин, технически редактор в Студия за аудиовизуални средства към ТФ на Съюза на българските филмови дейци, коректорка във в. „Септемврийче“, редактор в отдел „Издания“ към Дома за детска литература и изкуствата за деца и юноши, в сп.„Славейче" и издателство „Христо Ботев“.

Носител е на наградата за поезия за 1986 г. - на в. „Пулс“, на втора награда от Националния конкурс „Цветан Зангов" и „Витошко лале", на наградата за 1993 г. на в. „Тримата глупаци“, а книгата за деца „Кръгъл ъгъл" е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за най-добра детска книга за 2000 г. Няколко от стихотворенията в тази книга са намерили място в читанките за първи и трети клас. През 2006 г. е номинирана за наградата на София. През 2008 г. печели националната награда Христо Г. Данов, а през 2009 г., награда за цялостно творчество „Изворът на Белоногата“.
Автор е на стихосбирките „Ако реша да ви обичам"(1988), „Стъклени храмове“ (1998), „Кръгъл ъгъл“ (2000), „Моите мисли и други дракони"(2004), „Дишане на обратно" (2006), „Весела чета с боси крачета“ (2008), „Как се оцветява крава“ (2013), „Чай от Парагвай" (2024). 
Нейни стихове са превеждани на английски, френски, руски, беларуски, сърбохървадски и македонски език. Тя самата превеждаце от руски, беларуски, украински и сърбохървадски. Носител е на втора награда от годишните награди на сп. „Факел“ за превод на Н. Тихонов - 1987 г.и О. Манделщам - 1988 г. От същото списание получава и наградата за най-добър превод на поезия през 1989 г. за цикъл стихове на Н. Заболоцки. През 1994 г. излиза от печат преводната ѝ книга „Есенни пейзажи“ - Н. Заболоцки, през 1998 г. „Твоето присъствие“ - Яугения Янишчиц, а през 2001 г. „Пътят на душата" от Сергей Законникав.