Куклената къща (1978) е една от първите книги за възрастни на финландската писателка Туве Янсон (1914–2001) и съдържа дванайсет истории с артисти: не задължително прочути (като Кристо от Изкуство сред природата), не непременно съществували (като скулптора с маймунката, който поразително прилича на бащата на авторката), дори не и на всяка цена упражняващи конкретно изкуство (като художника на комикси, смазан от успеха си). В Куклената къща артисти са всички, които мислят за красивото, пътуват към мечтано място, подхранват пагубна страст, вълнуват се от човешкото, подреждат света. Както куклената къща от едноименния разказ побира целия живот на своя майстор, така и този сборник представя в миниатюра живота на своята авторка и нейните читатели: обичта, труда, неудовлетворенията, страха, ревността, копнежа, предразсъдъците и другите всекидневни падения и триумфи.
* * *
Този мъдър и ексцентричен сборник изследва затънтените кътчета на нашите отношения с изкуството.
The Times
Разкази и романи, детски книги, комикси, живопис, графика – Туве Янсон обича да сменя изразните средства... Всичко, създадено от нея обаче е под знака на упорита работа, оригинално мислене и смайващо въображение.
Svenska Dagbladet
В нейната страна светлина и тъмнина се редуват така, че объркват представите за нощ и ден, суша, езера и море, небеса и хоризонти. Това именно са предпоставките за тази книга, която изследва необичайни връзки и стига до изненадващи заключения.
The Independent
Разказите на Туве Янсон никога не са твърде красиви или приятни, в тях винаги има някакъв дискомфорт, съпротивление, което те кара да продължиш да четеш... Начинът по който тя борави с езика, винаги улучва право в целта.
Litteratur Magazinet
* * *
Туве Марика Янсон (1914–2001) се ражда в Хелзинки, но пише на шведски; наследява художническата професия и бохемската широта на възгледите на своите родители, но се прославя като автор на изискана, сдържана проза. Започва да публикува илюстрации от 15-годишна, занимава се и с живопис, графика, комикси, стенописи, мозайки, а през 50-те се прочува с първите от деветте си книги за муминското семейство – "Малките тролове и голямото наводнение" (1945), "Кометата идва" (1946), "Цилиндърът на магьосника" (1948), "Мемоарите на татко Мумин" (1950), "Тайнството на юни" (1954), "Омагьосаната зима" (1957), "Невидимото дете" (1962), "Татко Мумин и морето" (1965), "В края на ноември" (1970).
На парти през 1956 г. се запознава със своята бъдеща партньорка Тулики Пиетила (1917–2009), също художничка: кани я на танц, Тулики отказва. Двете остават заедно до края на живота на Туве; правят околосветско пътешествие; прекарват 30 от летата си на малък остров във Финландския залив. „Туве Янсон се отнася към думите сякаш са живи, вярва в способността им да преобразяват – така я описва The Guardian по повод стогодишнината от рождението`и. – Обича острови, бури, камъни, козина... Работи цял живот.“
Популярността, която`и носят детските книги, я изморява до степен да се откаже от тях и да мине към проза за възрастни: "Дъщерята на скулптора" (1968), "Лятна книга" (1972), "Честна измама" (1982), "Пътуване с лек багаж" (1987). Последен излиза сборникът с разкази "Съобщение" (1998). "Куклената къща" (1978) е един от примерите за изящното късно творчество на писателката и е посветен къде по-пряко, къде по-косвено на житейските перипетии и мирогледи на хората, изкушени от изкуството. Пестеливата употреба на езика и емоцията в него кара един от нейните приятели да се почуди дали верните `и почитатели „ще изтърпят студената стомана“. Туве отговаря: „Искрено се надявам някои да се шокират от безстрастното и отношение. Знаеш ли, понякога ми се струва, че детската стая и стаята за мъчения не се различават толкова много, олкото мислим...“