Туве Янсон
Туве Янсон (1914–2001) е създателката на славната Муминска долина с цялото й население от муминтроли, мюмли, хемули, хатифнати, мори, филифьонки и други чудесни същества. Зачената в Париж и родена в семейството на скулптор и художничка от говорещото шведски малцинство във Финландия, по-голяма сестра на братя, които стават изтъкнат фотограф и литератор, тя още приживе добива статут на национално съкровище: осемдесетият юбилей е честван в страната й със серия от културни събития през цялата 1994 година.
Вдъхновена за персонажите от своите близки, от 1945 до 1970 г. Туве Янсон публикува муминтролската поредица от собственоръчно илюстрирани детски романи. Резултатът са преводи на повече от 30 езика, телевизионни сериали, пиеси, песни, опера, музей, тематични паркове във Финландия и Япония и – сред множеството други награди – най-високото международно отличие за детска литература Ханс Кристиан Андерсен (1966). Междувременно Янсон рисува в различни жанрове (от карикатура до фреска – поне три от най-големите й стенописи все още могат да се видят в Хелзинки), илюстрира Алиса в страната на чудесата на Луис Карол и Хобитът на Толкин.
Живее на остров Кловхару и кръстосва Европа със своята партньорка, графичката Тулики Пиетила (1917–2009) – Тооти от посвещението на Пътуване с лек багаж и първообраз на Тоо-тики от Омагьосаната зима. Едва около 60-ата си година се захваща с разкази за възрастни и сборникът Пътуване с лек багаж (1987) е най-представителният резултат от тази смяна на събеседника.
„Опитваш се да пишеш звучащи по детски истории може би не точно за децата, а за себе си. Но после изведнъж героите, които описваш, порастват, променят се. Не казвам, че се развиват, но се променят, така както и ти самият се променяш с течение на годините. И внезапно вече не пишеш за деца. Тогава трябва да спреш, стигаш до момент, когато интересите ти се променят... Все още съжалявам, че не продължих да пиша за муминтролите, но беше абсолютно невъзможно, щеше да бъде непочтено. Дойде един праг, една пауза, мислех да се върна към рисуването. Сякаш не можех да продължа нататък. А после постепенно, с ужасни усилия и суетня, започнах да пиша разкази, романи и други подобни. Така стана.“ (Из интервю с Туве Янсон за финландската обществена телевизия YLE)